БЕЗЗАКОННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЗАКО̀ННОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на беззаконен.

2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристиянска упоритост и беззаконност. ПСп, 1876, кн. 11-12, 72.