БЕЗЗРА̀ЧЕН

БЕЗЗРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. Лишен от зрение; сляп. В косите ѝ възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89.

2. Прен. През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант висне, като похлупак, едно беззрачно небе от сгъстена влага. К. Константинов, ПЗ, 131. Безкрайна нощбеззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки. Ц. Церковски, Съч. I, 249.

Списък на думите по буква