БЕЗИЗВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗИЗВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неизвестен, незнаен. — Не, той трябва да се уедини — безизвестен!. . И си представи таинствен живот някъде в

затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят... А. Страшимиров, А, 112.