БЕЗИЗХО̀ДЕН

БЕЗИЗХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. — Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — положението ви е безизходно. 3. Сребров, Избр. разк., 81. Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам. Д. Димов, Т, 387. Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал. П. Р. Славейков, ПХС, 20.

2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние. П. Вежинов, НС, 103. Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А. Дончев, СВС, 701.

3. Рядко. Който няма изход, излаз, от който е невъзможно да се излезе. Но мястото, дето стоеше, беше безизходнои големи канари пълнеха кръгозора. Н. Райдов, БЛ, 82,. Той изпърво хлипаше, но после даде воля на стихията, която го изпълваше, и зави като ранен звяр, паднал в безизходна пропаст. Елин Пелин, Съч. III, 172. Къщати ни беше в една безизходна улица, и за да узнаем що става, трябваше да отърчим в една съседна къща на главна улица. К. Величков, ПССъч. I, 132.

Списък на думите по буква