БЕЗЍМЕН

БЕЗЍМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Безименен. Каменните реки и езера са обикновено безимени. Наричат ги предимно "грамадака", "каменната стръмнина" и пр. П. Делирадев, В, 87. Спомнете, дечица, завет обещан / за дълг и за подвиг в неравната бран, / завета на нежно любящ ви баща, / загинал безимен и смел, и корав. Кр. Белев, ПЗБ, 56. Безимен гроб. Безимен е мъртвеца — / на наший бряг изхвърли го морето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 258.

Списък на думите по буква