БЕЗИМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЍМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безименен. Народните поети, певци и разказвачи предават устно своите творения, които се поемат от близката среда и се ширят извън нея по-нататък без тяхното участие, затова като автори те се губят в безименността на народа. Б. Ангелов, ЛС, 28-29.