БЕЗИМО̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на безимотен; липса на собствен имот. Концентрацията на собствеността, от една страна, безимотността и малоимотността от друга, обуславяли арендните отношения. Арендата заемала 50-70% от реколтата. Г. Костов и др.. К, 129-130.