БЕЗИСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗИСТЀН, мн. -и, след числ. -а, м. Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 1 60. Така и улиците на Преспа се събираха към чаршията и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени. Д. Талев, ЖС, 24.

— От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безестѐн.