БЕЗИСТЕНДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗИСТЕНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Търговец, който има магазин в безистен. Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, / тамо кроит рубо калугерско. Нар. пес., СбБрМ, 208.

— От тур. bezestencı.