БЕЗКНИЖО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Който е неук, необразован. Аз
съветвам бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкнижовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници. З.Стоянов, ЗБВ I, 9.