БЕЗКОНЀЧЕН

БЕЗКОНЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А. Каралийчев, ПГ, 170. Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 96. От зори / прииждат облаци, редица безконечна. Д. Габе, ЗП, 81. В средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни. Знан., 1875, бр. 15, 229.

2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец, .. / ще викнем ние: "Хляб или свинец!" Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.

3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. Къде обяд слезнахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна. Ив. Вазов, Съч. ХVII 88. Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания. Д. Добревски, БКН, 65. Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании. П. Бобев, К, 9.

4. Остар. Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно. Т. Икономов, ЧПГ, 147. Тогава священиците с свещи в ръцете, .. , в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот. З. Петров и др., ЧБ (превод), 170. Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето. Е. Васкидович, ПП, 10.

Безконечен винт. Мех. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. Безконечно въже. Спец. Приспособление за механизирано изтегляне на тежести.

— От цсл.

Списък на думите по буква