БЕЗКРАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКРА̀Й нареч. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, безконечно. И се така безкрай ще се въртим в омагьосания кръг на злото. П. Михайлов, ПЗ, 123. Погребението е било нещо нечувано — знамена на разни дружества безчет, речи безброй, викове безкрай. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отред, .. ; страшни, .. , готови да запалят селото от четирите му страни и да се опиват от кръв и побоища безкрай. Кр. Велков, СБ, 141.

БЕЗКРА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. няма, м. Поет. Безкрайно пространство; безкрайност, безпредел. Погледът съзерцава лазурния безкрай и неповторимата игра на вълните. П. Коларов, РП, 3. Там, дето в безкрая чезнеше равнината .. , върху чистото небе се издигаше една кръгла луна. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 92. И човешкият живот на тази мъничка, невзрачна, запокитена в безкрая планета не може да има някакъв смисъл. Г. Данаилов, ДС, 218. Мисля, загледан далече / в синия ведър безкрай. А. Разцветников, Ст, 42.