БЕЗКРА̀ЙНОСТ

БЕЗКРА̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Филос. Отсъствие на начало и край във времето и пространството и неизчерпаемост на съставните елементи на материалния свят. Безкрайност на пространството.

2. Качество на безкраен (във 2, 3, 5 и 6 знач.); безграничност, безпределност. Но скръбта и ужасът ще бъдат тогава пълни, когато узнаем всичката безкрайност на тая дълга агония на няколкостотин беззащитни мъже, жени и деца. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 105. Говореше ѝ за теорията на вероятностите, за крайността и безкрайността на вселената, за неограничените възможности на математическия анализ. А. Гуляшки, Л, 54-55. Аристотел не признава самодвижението на материята като резултат от противоречивата същност на нещата. Той не разбира безкрайността на движението, а вярва в един първичен тласък. Б. Илиева, КХСН, 13.

3.Безкраен простор; безкрай. Неговата [на небето] тъмна дълбока безкрайност бе обсипана с милиарди звезди, малки и големи, които блещяха разноцветно. Елин Пелин, ЯБЛ, 121.

4. Мат. Символите +о̀ и о̀, с които се допълва множеството на реалните числа.

До безкрайност. Многократно, постоянно; вечно. Те ѝ задаваха въпроси, на които тя наистина не можеше да отговори — Защо избяга мъжът ти? — .. От вас научавам, че е избягал — .. — Защо не ни каза, че ще избяга? — Той нищо не ми е казвал. И така до безкрайност. Д. Кисьов, Щ, 228.

Списък на думите по буква