БЕЗКРЪВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКРЪ̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма достатъчно количество кръв, който е много светъл, без обичайния си розов здрав цвят, поради анемия, болест или силно преживяване; блед. Лицето му беше неподвижно и безкръвно, като бяла маска, устните — пепелявосиви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария .. , с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. Маня лежеше кротко, положила върху чаршафа костеливите си безкръвни ръце. Х. Русев, П3, 305. ● Обр. Всичко се струпа наведнъж. А след това се заредиха тихи дни, еднообразни, безкръвни. А. Каменова, ХГ, 44. Отвори си ушите, поете! / И очите си ти отвори! / Стига тези безкръвни куплети! / Спига тези словесни игри! Хр. Радевски, П, 46.

2. Който се извършва, без да се загуби или пролее кръв. На два метра от тежката кадифена завеса, на тавана, има желязна рамка .. Това е бесилката. Тук са извършвани безкръвните екзекуции. Г. Караславов, Избр. съч. III, 218. Безкръвна операция.

3. Който се извършва, става, без да умрат хора, без жертви. — Не, не! — извика Ян Бибиян бързо. — Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Ще гърмим нагоре във въздуха. Елин Пелин, ЯБЛ, 104. В казармата беше извършен безкръвен бунт. Войниците просто бяха сменили началниците, но запазили дисциплината. Д. Димов, Т, 638. Безкръвна революция.