БЕЗКЪЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Рядко. Който е без къща, без дом; бездомен. Между гражданете честните търговци така също не намериле ни обич, ни съчувствие; неврокопчене гледале на тях като на безкъщни пришелци, които не трябва да имат ни с жените им, ни с тях самите нищо общо. Л. Каравелов, Съч. VШ, 13.