БЕЗЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЛЍЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; безличност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.

2. Безличен човек. Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.