БЕЗМЕРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЀРНО нареч. Книж. 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. И в тази минута аз се чувствувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт? Д. Димов, Т, 634. Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .. , бил человек славолюбив и безмерно жесток. ИЗ 1874-1881, 1882, 60.

2. Остар, Извън мярката; прекомерно, прекалено. Ала откак ѝ се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва. Т. Влайков, Съч. II, 104. Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натяга, като кога е пил безмерно много вино. Ц. Церковски, Съч. III, 110.