БЕЗМЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЀСТНО. Остар. Нареч. от безместен; неуместно. Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даровит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно. ИЗ 1877, 1881, 254.