БЕЗМЕТЀЖЕН

БЕЗМЕТЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни. А. Христофоров, А, 92. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо. Ем. Станев, ИК II, 237. Безметежен живот.

От рус. безмятежний.

Списък на думите по буква