БЕЗМЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Безмилостен. И майките безсилни / паднаха мъртви, ах, / под удари безмилни / дечицата безкрилни / издъхнаха от страх. Ив. Вазов. Съч. I, 10.