БЕЗМИЛОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЍЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява милост, не се смилява; безжалостен, жесток, безчовечен, безпощаден. Той ставаше жесток и безмилостен към всеки паднал и беззащитен човек. Й. Йовков, Ж, 244. С болка на душата Паисий споменува насилията, що търпят неговите еднородци от страна на безмилостните гръцки владици. Б. Пенев, НБВ, 57. За пръв път сълзи овлажняват очите на безмилостните Еринии, дори тях, безсърдечните, затрогва с песента си Орфей. Бл. Димитрова, ОтО, 8.

2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безжалостен, жесток, безпощаден, безчовечен. Но когато порасне човек и се срещне с грижите, страданията и безчестията на хората, той настръхва и започва непрекъсната борба с тях. И то жестока, безмилостна борба, борба до край, до смърт. П. Михайлов, МП, 32. Веднага бе взето решение хулиганът да бъде жестоко наказан... всички чувствуваха, че наказанието ще бъде безмилостно. П. Вежинов, СО, 72. Безмилостна експлоатация. Безмилостни закони.