БЕЗМИСЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не мисли, не разсъждава, няма мисъл. Безмислени мозъци са драскотили каквото им кефне и не по-малко безмислените вестникари са печатали тия "плодове на родния гений". П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 7. Народ такъв, за друго недостоен / освен за мъки, нужди и тегла, / неучен род, безмислен раб, спящ воин, / що чака той за тези си дела? Ч, 1873, кн. 4, 386.