БЕЗМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на мисъл, на ум, на разсъдък. Ако не го укриваше нощният мрак, любопитното око би прочело по чертите на лицето му умора до безмислие, до тъпост. А. Страшимиров, Съч. I, 363.