БЕЗМЪЛВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЪ̀ЛВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ср. Книж. Отвл. същ. от безмълвен; пълно мълчание, пълна тишина, безмълвие. Беше краят на юни. Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълна с мистична безмълвност. Ив. Карановски, Разк. I, 161.