БЕЗМЪЛВСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЪ̀ЛВСТВАМ и БЕ?МЪ̀?СТВ?ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Книж. 1. Не проговарям, не промълвявам нито дума.

2. Не смея да възразявам, да роптая. Селото безмълвствуваше под властната сянка на своя строг заповедник. Т. Влайков, Съч. III, 148.

3. За еретик-исихаст — стоя в безмълвие, в съзерцание. — Истинският разговор с Бога е безмълвието .. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълвствуваш, по̀ е прилично да твориш умна молитва. Ст. Загорчинов, ДП, 218-219.