БЕЗНАДЕЖДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗНАДЀЖДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнадеждност. В еднообразни, въртещи се около едни и същи теми разговори, в четене на стари закъснели вестници, в надежди и безнадеждие минаваше дългият юлски ден. М. Кремен, Б, 162. В тия свирепи, потънали в безнадеждие и ужас дни загина многобройна и ценна комунистическа интелигенция. Д. Казасов, ВП, 349.