БЕЗНАКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗНАКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За който не е получено наказание, който е оставен без наказание, отплата, възмездие. Множество беззакония остават безнаказани и управителите вече нямат страх ни от Бога, ни от дяволът. С, 1872, бр. 31, 244. Безнаказано престъпление.
2. Който минава, остава без лоши последствия, от който няма лоши отражения. Прекалената употреба на алкохол никога не остава безнаказана.