БЕЗНАЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗНАЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Безналично плащане. Банк. Плащане, при което превод на па‑
рични суми се извършва по банков път; безкасово плащане. Безналични акции. Финанс. Акции и други ценни книжа, регистрирани чрез електронна техника в банка депозитар, чиято собственост може да се промени без контакт между продавач и купувач.