БЕЗНРА̀ВСТВЕН

БЕЗНРА̀ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57. Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .. , то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.

2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. Всяко занятие / освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните, / е почетно. Ал. Константинов, БПр, кн. V, 69. Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло. Т. Влайков, Съч. III, 292. Безнравствена постъпка. Безнравствен живот.

— Друга (остар. книж.) форма: безнъра̀вствен.

Списък на думите по буква