БЕЗОБИДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОБЍДНО нареч. Без да се причинява или изпитва обида; незлобиво. –Хо, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров, когото безобидно наричаха така заради дългата му бяла брада. Д. Ангелов, ЖС, 71. Зад очилата очите му се смееха безобидно и закачливо. Бр. Йосифова, БЧМ, 37. В началото Боляра се смееше безобидно на шегата ѝ, но по-късно неусетно започна да се дразни. Т. Монов, СН, 158. Той безобидно изслуша това натякване и с весело-шеговит тон ѝ отвърна. Т. Влайков, Съч. III, 321.