БЕЗОБРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Остар. Който е без определен образ, лик, който е неопределен. Химера наричат мечта безо̀бразна и която не може да се сбъде. Т. Шишков, ТС (превод), 74.

2. Рядко. За литер. творба — който е лишен от художествени, поетични образи. Стихът на тези песни е безо̀бразен, а от картинност в тях няма и помен. П. П. Славейков. Събр. съч. VII, 120.

БЕЗОБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който има много грозен външен вид. Осакатеното стъбло се усука и изви в грозна гърбица, която всеки ден ставаше все по-безобразна. П. Бобев, ГЕ. 8. Под това тъмно, грапаво и безобразно лице се таеше душа още по-грозна. Ил. Блъсков, ДБ, 23.

2. Разг. Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. После той си спомни безобразното ѝ поведение на острова и гордостта го накара да замълчи. Д. Димов, Т, 555. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. Постановката на драмата е безобразна. △ Класното му е безобразно. △ Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език. // Много неприятен, досаден, отегчителен. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, П, 342–343.