БЕЗОГЛЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОГЛЀДНО нареч. 1. Без да се държи сметка за нещо; без съобразяване с нещо. В съзнанието му изплува печалната участ, в която бяха изпаднали семействата на другари, загинали вече в борбата. Нима и той трябваше да се хвърли сляпо и безогледно като тях? Д. Димов, Т, 263. Защо, защо тогава се избиват така немилостиво, безогледно и зверски хората? И никога ли няма да поумнеят и станат по-добри? П. Михайлов, П3, 25.

2. Без оглед на средствата за постигане на нещо. Така бяха расли двамата братя, така бяха живели, че рано още познаха людете и живота им. В сърцата им се разгоря алчност, станаха себелюбиви и безогледно използуваха за себе си човешката доверчивост и всички човешки слабости. Д. Талев, ПК, 27.