БЕЗОПА̀СНО

БЕЗОПА̀СНО нареч. 1. Без да има опасност; извън опасност, сигурно. Откак колата преминаха безопасно през реката и тръгнаха из песъка нагоре по равнището, чичо Стайко пак поизостана малко и закуца наред с мене отстрана на колата. Т. Влайков, Съч. II, 83. Мацко изпита другаря си към кое пристанище можаха да са управят и оттам безопасно да преминат в Цариград. П. Р. Славейков, ЦП, V, 53.

2. С гл. съм, изглеждам в 3 л. ед. ч., вижда ми се и др. Означава, че някъде няма опасност. Той се оглежда внимателно, за да намери по-удобен път или пък за да следи отгде е по-безопасно. Й. Йовков, Разк. I, 92. Аз потеглих за с. Бойково, придружен от Григор Аргиров, .. Ние хванахме през гората направо, че е по-безопасно и по-близо. З. Стоянов, ЗБВ I, 312.

Списък на думите по буква