БЕЗОПАША̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно — който по природа няма опашка. Безопашати земноводни.
2. За животно — който е останал без опашка.
3. Като същ. безопашати мн. Зоол. Земноводни, които във възрастно състояние остават без опашка.