БЕЗОТВЀТЕН

БЕЗОТВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не отговаря, не откликва; ням. На неми загадки, свинкси безответни, / предлагаше твойте въпроси заветни. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Рожби на зла чест, ний жъдно се ровим, / дирим все злато, все дирим без свяст; / а безответен на нашите скърби, / бързо живота минава край нас. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 169. "Погинаха в цариградските тъмници братия Миладинови и .. може би отровени: това четох днес в "Дунавский лебед". Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 369.

2. Който остава без отговор, без ответ; на който не се отговаря. Ще викна най-добрия лекар и ще спася детето си! Да знаеш как са се разширили очичките му, каква мъка и безответен въпрос се спотайва в тях. О. Василев, ЖБ, 244. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря

кат мечта безответна / в непросветна и тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. Ах, и аз държа у мене / много спомени, мечти, / .. Та кому да ги излея? / .. На нощта ли! Безоветни / щом са моите слова... Ив. Вазов, БМ I, 92. Безответна любов.

3. Остар. Безропотен, покорен. Геранските българи, селяни, му станаха безответни роби: той биеше всекиго, когото щеше и дето щеше. Ц. Гинчев, ГК, 37. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено ся свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб и всепокорнейши слуга. Л. Каравелов, Съч. VII, 18.

Списък на думите по буква