БЕЗОТГОВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТГОВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма съзнание за отговорност за това, което върши. Хоп-хоп, корабният идиот бе безпределно послушен, безпределно безотговорен. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Светът бе свършен. Новите поколения идваха слаби,.. лекомислени и безотговорни. Д. Цончев, ЛВ, 28.

2. Който става, върши се без чувство, съзнание за отговорност. — А ето — .. — лесно им е на тях — за чиновниците става думата. Дойде четири часа и излизат. Безотговорна работа. В. Цонев, Ст, 250. Безотговорно отношение към служебните задължения. Безотговорна постъпка. Безотговорни приказки.