БЕЗОТЗЍВНО нареч. Остар. Книж. Безответно. Пресипнали гласове, .. , писъци женски изскачаха от чупените редове на бежанците и шумът на тие смесени вопли на безнадеждност се разнасяше и умираше безотзивно в пространството на пущинака. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6.