БЕЗОТЛАГАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТЛАГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. 1. Неотложен, спешен. Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да излезат. Ив. Вазов, Съч. Х, 152–153.

2. Незабавен. За животът е необходимо, щото обмените на материите или хранението на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт. Знан., 1875, бр. 18, 281.

— От рус. безотлагательный.