БЕЗОТЛАГА̀ТЕЛНО

БЕЗОТЛАГА̀ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Без отлагане; незабавно, веднага. Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 55. Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлагателно ся изпълнява. ВП, 104. Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите. Д, 1998, бр. 109, 3.

Списък на думите по буква