БЕЗОТРАДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТРА̀ДНО. Поет. Нареч. от безотраден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безотрадно с една злокобна отчетливост. К. Константинов, П3, 44. И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрадно. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577.