БЕЗОТТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТТО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т. е, са безотточни. Ст. Бошев и др., ГГ, 191. В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни. Л. Мелнишки, ПП, 62.

2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.