БЕЗОТЧЀТЕН

БЕЗОТЧЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Канц. За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.

2. Остар. Книж. Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .. , че тая мома е действително българка. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 12. Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива. Ст. Чилингиров, РК, 192–193. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499.

Списък на думите по буква