БЕЗОТЧЀТНО

БЕЗОТЧЀТНО нареч. 1. Канц. Без да се иска или дава отчет. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. IV, 235.

2. Остар. Книж. Без да може да се обясни; необяснимо. Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, .. ; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да

открива стройността в състава им и художествено да ги съединява с други картини. Т. Шишков, ТС (превод), 7576.

Списък на думите по буква