БЕЗОЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀ЧИЕ, мн. няма, ср. Голямо нахалство и безсрамие; безочливост, наглост, безсрамие. — Кому говориш ти, бе! Кога ти е отнемал Найден купувачите? Та такова пък безочие не се е виждало в нашия еснаф, откакто се помня човек. Р. Стоянов, М, 37.