БЕЗОЧЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀ЧЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на безочлив; безочие. Младен слушаше и се ядосваше на безочливостта на хората, които отрупват околните си със скука, без да им става нещо на съвестта. Д. Немиров, Д, 8. На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост. Т. Икономов, ЧПГ, 89.