БЕЗПА̀МЕТНО

БЕЗПА̀МЕТНО нареч. Книж. 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния ѝ край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите. М. Кремен, Б, 118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите ѝ шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов,

ЖС, 487. Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите ѝ и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот. В. Геновска, СГ, 472–473.

2. Без участие на ум, разум; безумно. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш. Ел. Багряна, ЗМ, 76. Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи. Н. Лилиев, Ст, 82.

Списък на думите по буква