БЕЗПЕРСПЕКТИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПЕРСПЕКТЍВНО. Книж. Нареч. от безперспективен. Но как безперспективно авторът е разпилял хубавите качества на този комунист? Той дори не се е замислял върху съдбата на своя герой. С, 1955, кн. 2, 179.