БЕЗПЛЪ̀ТЕН

БЕЗПЛЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма плът; безтелесен. Втори път, откато е излязъл от града, го обзема това странно чувство: струва му се, че става лек, безплътен, превръща се на дух и пълни това широко небе. Й. Йовков, ПГ, 54. А когато стигнах вече горе на върха, стори ми се, че ставам безплътен и се нося към небето. Г. Белев, ПЕМ, 51. Тихо като безплътна сянка девойката се олюля и смирено се отпусна до момъка. Б. Несторов, СР, 29.

2. Невеществен, нематериален. Умореното есенно слънце даваше някаква прозирност на нещата и ги правеше безплътни. К. Константинов, ППГ, 299. През замъгления ѝ поглед Балканът .. трептеше безплътен и лек като облак. Й. Стоянов, ПС, 11. В безплътната синева на небето, едва видим, се чертаеше острият ъгъл на ято жерави, запътени към юг. Ст. Загорчинов, ЛСС, 106.

Списък на думите по буква