БЕЗПОГРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОГРЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не греши, не допуска грешки; непогрешим, безгрешен. Каравелов изобразява и своите положителни герои с всички‑

те им човешки слабости, .. И най-смелите, и най-героичните от тях изживяват и страх, и колебание, те не са безпогрешни в своите действия и планове. Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120.

2. В който няма грешки; точен, верен. Снарядът удари с безпогрешна точност, частите на картечницата се разлетяха във въздуха. П. Вежинов, ВР, 141. Безпогрешен удар. Безпогрешен усет.

3. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; верен, точен. Всеки нов удар можеше да бъде безпогрешен. Й. Йовков, Разк. I, 82. // В съчет. с око. Който не допуска отклонение; верен, точен. Той има безпогрешно око и ще улучи.

4. Рядко. Който не е извършил грях, не е съгрешил; безгрешен, непогрешим, праведен. Римският папа е догматично прогласен безпогрешен. Ст. Младенов, БТР I, 127.