БЕЗПОГРЕШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОГРЀШНО нареч. Без грешка, без да се сбърка; съвсем вярно, правилно, точно, безгрешно. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори това странно и многосложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. Свежата му селска памет запомняше безпогрешно всеки, с когото бе разговарял веднъж. Д. Димов, Т, 243. Офицерите се удивляват, когато го [Левски] виждат, че стреля безпогрешно във всяка посочена цел. Ив. Унджиев, ВЛ, 87. Пише безпогрешно.